Струва ли си? За едно планинско състезание…

Струва ли си?

Планинско Своге, 19.06.2011 година.

Поредното от календара на БФАС планинско състезание…поредната автомобилна пародия.

Къде работя? Автомобилен спортен клуб Проспийд. Кои са те? Ентусиасти превърнали се в професионалисти, отбор, който си върши работата, така както подобава, без компромиси. Какво съзадохме?  Възстановихме легенда, спортен автомобил спиращ  дъха, създаден за да радва и да събира все повече почитатели на автомобилния спорт. Къде да участваме с него? Писти? – не става, там няма правила или ако има никой не ги спазва. Удари има, наказани няма. Ралита – все по-трудно, все по-скъпо, невъзможно за самоиздържащ се отбор. Остават планинските…, за това решихме да участваме там. Нали все пак трябва някъде да караме, нали това е целта? Но какво са Планинските – зле организирани състезания, участието в които е повече игра на нерви и борба с вятърни мелници.

И какво получаваме от организаторите в отговор на нашето старание и професионално отношение?

Гавра? Неопитни маршали, които  в критична ситуация не биха могли да вземат адекватно решение. Лошо пресметната организация по отношение на графика, който почти никога не се спазва и закъснява.

Труден , почти невъзможен достъп до информация. Времената на състезателите са нещо , с което трудно се сдобива човек, от уста на уста между колеги и познати, докато бъдат написани със закъснение на някое лошо видимо, единствено за цялото трасе табло… Пази Боже нещо да се случи…никой нищо не знае, а и да знае не казва, всички отбори тръпнат докато получат информация, пак чута от някъде…какво точно и с КОГО се  е случило. Пази Боже нещо да се случи…всички ние, участниците в събитието разчитаме повече на късмета си отколкото на обезопасеността на трасето, ами нали движещата се с 10 км в час пожарна докато се дотътри, може спокойно да изгори няколко етажна сграда, камо ли кола…същото може да се каже и за бързата помощ.

Някой ще каже, че такава е държавата или пък че няма пари.

Ама те повечето неща не са въпрос на пари, а на организация  и желание работата да бъде свършена добре. Държавата е кофти, но трябва ли да се примиряваме с това? И защо едни могат да влагат всичко, визирам участниците, а организатора не може? И колко време има един организатор да се подготви за мероприятието? Една година! Колко време е нужно да се направи табло, където да се пишат времената?

На планинско Своге, таблото бе начертано, когато първите 6-7 коли бяха стартирали, а почнаха да вписват резултатите доста след това.

Е може би трябва да сме благодарни, че такова изобщо имаше?  Колко натоварващо беше за пилотите и отборите събраното в един ден планинско Своге? Вярно е, имаше причина, но така не се прави, поне според мен.  Колко хора, които бяха дошли в горещия неделен ден да гледат състезание си тръгнаха уморени от чакане и най-вече от липса на информация?

Как едни отбори, състоящи се от няколко човека успяват да направят страхотни коли, със собствени сили, а един организатор не може в течение на една година да се подготви за състезанието, за което е отговорен и той самия е изявил желание да направи? Ами просто е, едните хора го правят с любов и спортен хъс, а другите по задължение или и аз не разбирам защо? Защо му е на човек да организира …зле организирано мероприятие? Странно е, даже непонятно.

И така,

едните-състезателите влагат всичко, а другите-организаторите – влагат… нищо и нещата не вървят. Спорта, се крепи единствено на нестихващия ентусиазъм на отборите – модерни, ръчно изрисувани кукли играещи на парцалив, мухлясал, избелял декор.  Какво коства всичко това на едните и на другите сами преценете. И вместо да е празник на това, което всички тук обичаме, то все по-често е негативно, изпълнено  с недъзи мероприятие, резултат от зле свършената работа на организатора. И те – организаторите, точно на този ентусиазъм разчитат. Те знаят, че всички ние правим почти невъзможното… Замисля ли се някой какви коли стартират, въпреки трудното време, как са направени и  с цената на какво? Как се финансират? Повечето разчитат на себе си, рекламодатели и спонсори няма, ама как да има? Боби, Тихомире, Любо, Данчо, Любене, Дани, Тодоре, Ники, Кольо, … колко от вас се самофинансират? Всички? Кой има рекламодатели? Пепи, Илия, но те дали са удовлетворени от това, в което участват отборите им?

Колко пари са похарчили състезателите, за да участват?

А колко пари е похарчил организатора, за да направи проявата? Колко време сте се подготвяли, за да може да стартирате и най-вече да има с какво да стартирате? Колко време се е подготвял организатора? Какво ви е струвало от личните бюджети, от времето за почивка или времето за децата и семейството, за да ви има там и да ни радвате? Направили сте страхотни коли, карате ги добре и за феновете е много интересно.

Какво в замяна получавате от организатора? И защо така във въздуха витае правилото, че не може да изисквате…че организатора не бива да бъде критикуван, защото и без това е направил състезание? Не трябва ли това, което сте направили и можете, да стигне до повече хора? Трябва ли всеки път вместо да мислите за вашата работа, а именно да карате, да се занимавате с организация и последиците от нея? Съпоставими ли са усилията? Участници достойни за голям спектакъл, но останали без сцена? Започвам да се чудя дали си струва? И какво изобщо правим?

Хора, така не може…ще се случи нещо гадно и всички ще съжаляваме…

Не забравяйте, че повечето от децата ни ще ни наследят. Всички знаем, че това е некотролируем процес. Ако искат да бъдат състезатели – ще бъдат. Какво ще им предложим и колко спокойни ще бъдем? На Благоевград се разхождаха коне,  на Търговище маршалите въобще не знаеха кога, как и с кое точно знаме да махат, а на Своге, лично чух по станцията, че някои от маршалите не знаят номера и локацията на поста си, какво ли ни очаква в Габрово? Минава ли му на някой на ум, че на тези маршали разчитаме да опазят живота на публиката и състезателите? Каква е отговорността им? ТЕ, не са обучени. ТОВА е голям проблем!

Круме, Боби, Румене, Ясене, Стефане…и всички, които имате синове, вашите момчета някой ден ще поискат да бъдат като вас. И не само на късмет трябва да разчитаме за тяхната безопасност, а на добре обезопасени трасета и обучени маршали.

Как организатора уважава и без това малкото останала публика? Уважава ли я изобщо? И тук може много да се пише…, но има ли смисъл? Всички знаем.

Не е ли време да изискаваме повече? Да търсим това, което ни се полага?

Виждам хората, които се опитват нещо да променят. Безкористно работят, за да има спорт. Респект! Но те достатъчно ли са и колко ли дълго ще издържат?

Аз, като един голям почитател на спорта,   част от отборът на Проспийд, бивш навигатор, човек работещ върху развитието и стратегията на нашия отбор съм силно потърпевша и считам, че имам право да кажа, каквото мисля. Дано да има съмишленици, но и да няма…поне ще имам доказателство, че не си струва.

20.06.2011 година Виолета Николчева